България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.

Сред тях е Магда Петканова (Смарайди) - поетеса, виден славяновед, преводач и драматург. 

Кратки биографични данни

Магда Петканова е първото дете в семейство с общо 14 деца. Родена е на 16 август 1900 г. в старозагорското село Хан Аспарухово. Възпитана е от родителите си в духа на пат­риархалните ценности. Кръстена е на баба си Смарайди, която е с гръцки произход. Но по-късно Смарайди решава да се представя като Магда, съкратено от Смарагда. 

Тя завър­шва гимназия в София, а след това мате­матика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 1927 година започва работа като статистик и проверител в Министерството на железниците. Остава на този пост в продължение на 2 години. След това работи като корек­тор в Държавната печатница. 

Още като студентка Магда започва дружба с македонски револю­ционери и участва активно в дейността на Вътрешната македон­ска революционна организация като укрива и лекува някои от дейците й.

Още: Кой беше Аджелето – нетърпеливият гений, който съветваше царя и въведе първото радио

На 20 години тя свързва живота си с писателя Мирослав Минев и след като сключват брак, започва да се подпис­ва с фамилията му. Двамата пребивават за кратък период от време във Виена, където Магда специализира театрално изкуство. Завръща се в България заради здравословни проблеми.

Творчество

През 1923 г. поетесата за пръв издава своите стихове. Те излизат в столичния вестник "Неделно утро". Магда Минева редовно сътрудничи с едни от най-известните печатни издания, сред които "Изкуство и критика", "Вестник на жената", "Демократически преглед" и списание "Хиперион". 

През 1932 г. поетесата сключва втори брак с писателя Константин Петканов и започва да се подписва с неговата фамилия. Благодарение на него тя застава сред имената на видните творци от 30-те години на XX век.

Македонското революционно движение става основен мотив в нейното ранно творчество. Тогава тя публикува и стихове със социални мотиви, в които съдбата на жената и преоткриването на свещеното женско начало заема основно място. След като сключва брак с овдовелия Константин Петканов, Магда поема грижите за неговите две деца от предишния му брак. Така тя се грижи за общо 3 деца, заедно със своето дете. Покрай грижите за децата времето за писане намалява, но въпреки това поетесата не се отказва от най-голямата си страст.

Още: Звездата от 47 български филма: Икономистът, който реши да избере киното

Магда Петканова е автор и на гурбетчийски песни - "Свещ ще ти запаля", "Ако зажалиш някой ден", "Снощи те видели нашенци край село", които се възприемат като част от фолклорните творби.

Ако зажалиш нявга за драмска ракия, -

дойди на гости -

с кон шарколия.

Татко ракия ще ти налее,

старите песни ще ти попее.

Ако зажалиш нявга за одринско вино, -

дойди на гости

кротко и мирно. -

Мама ще вино от изби извади

и мойта жалба ще ти обади.

Ако зажалиш нявга за момини устни, -

прескочи нощем

портите пусти.

С одринско вино, с люта ракия

момини устни ще те опият.

В стихосбирката "Кавалите свирят", която е една от най-значимите ѝ творби, са застъпени проблемите за саможертвата и майчинството. 

В зрелия период от творчеството й след 1945 г., нейната драма "Царица Теодора" е поставена в Народния театър в София. След това поетесата се посвещава изцяло на драматургията, започвайки да пише пиесите си в стихове.

Художественият ръководител на Народния театър и духовен сподвижник на Лилиев - Николай Осипович Масалитинов, с когото тя работи съвместно, изиграва важна роля в нейното драматургично творчество. Това ясно проличава в сюжетите на "Царица Теодора" и "Самуил".

Магда Петканова оставя важна следа в българската кинематография със сценариите си за филма "Шибил" (по разказа на Йордан Йовков), либретата за оперите "Ивайло" (по пиеса на Иван Вазов), "Сватбата на Фигаро" (от Моцарт) и "Русалка" (от Антонин Дворжак).

Магда Петканова е уважаван преводач заради завидната си езикова подготовка. Тя превежда от полски, чешки и сърбохърватски. Петканова членува в Съюза на българските писатели и в Клуба на жените-писателки (1930 – 1947). След 1945 г. тя участва активно в организационния живот на СБП. Поетесата става част от ръководството на секция "Дра­матурзи". Влиза и в редакторския екип на списание "Театър".

Магда Петканова умира в София на 70-годишна възраст на 16 май 1970 г.

Още: Монахът с пушка, който знаеше тайните на Апостола: Как се изплъзна от заптиетата и спаси тефтера на Левски