Еврокомисията не пише двойки. Двойките ги пишат пазарите. Пазарите още ни вярват, значи нямаме двойка, може би 4- или 3+. Достатъчно европейски пазари има с мониторингова процедура. Това е просто едно напомняне, че трябва да си балансираме приходите и разходите. 

Това каза финансистът Левон Хампарцумян в предаването "Студио Actualno" във връзка процедурата по прекомерен дефицит, която Съветът на ЕС откри срещу България. 

България следва да предприеме ефективни действия и да представи до 15 октомври 2026 г. необходимите мерки за намаляване на дефицита си и да гарантира, че номиналният кумулативен темп на растеж на нетните разходи не надвишава 4,2% през 2026 г., 7,7% през 2027 г., 11,4% през 2028 г. и 15% през 2029 г.

ОЩЕ: Удар по Бюджет 2026, България има 6 месеца да избегне глоба: Съветът на ЕС потвърди процедурата по свръхдефицит

Хампарцумян припомни, че България вече е преминавала през периоди, в които управлението на публичните финанси е било изцяло в национални ръце, и последствията са били изключително тежки. Той посочи кризите от 90-те години, мораториума върху външния дълг, банковата катастрофа и хиперинфлацията от 1996–1997 г. Именно този исторически опит, според него, показва защо участието в по-широк европейски финансов механизъм може да бъде полезно. Българската народна банка днес действително има по-малка степен на самостоятелност, но страната е част от много по-голямо и по-силно финансово обединение на европейски държави.

"България няма да бутне еврозоната, а ще трябва да работи по правилата на еврозоната. Мисля, че грамотните и образовани българи го разбират много добре. А тези, които не го разбират, е добре да слушат грамотните и образованите", заяви финансистът. 

Според Хампарцумян дефицитът в бюджета не е най-големият проблем. По думите му липсата на структурни реформи, които водят до дефицит, стои в основата на всичко. 

Държавата може да има дефицит, ако той е резултат от решения, които в перспектива подобряват икономиката и качеството на живот. Проблемът възниква, когато дефицитът не води до положителен ефект и се превръща в постоянен механизъм за финансиране на неефективност. Като пример финансистът посочва необходимостта от промени в публичния сектор. Ако държавата предприеме сериозни съкращения на ненужни или неефективни позиции и структури, първоначалният ефект върху бюджета дори може да бъде неблагоприятен.

В краткосрочен план подобна трансформация може да изисква допълнителни средства, но в следващите години ефектът би могъл да бъде положителен, ако реформата действително доведе до по-ефективна държавна администрация.

Повече по темата вижте в интервюто с водещ Мирослав Димитров.