Българската анти-SLAPP коалиция, обединяваща над 10 организации, юристи и медийни експерти, приветства решението на Министерския съвет да приеме промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), предвиждащи защита срещу т.нар. “дела шамари”. Законопроектът, приет от МС на 29 юни 2026 г., въвежда изискванията на европейската директива, за стратегическите дела срещу публичното участие, известни като SLAPP дела. Министърът на правосъдието Николай Найденов заяви в сряда,  че се очаква промените скоро да бъдат приети от Народното събрание и да осигурят защита от делата-шамари.

Припомняме, че след изтичането на периода за обществено обсъждане на проекта за законодателно изменение през май 2026 г., Асоциацията на европейските журналисти-България (АЕЖ) и Програма достъп до информация (ПДИ), които координират националната анти-SLAPP коалиция, призоваха новия кабинет да приеме проекта без отлагане и да го внесе в парламента в най-кратък срок. На 15 юли Европейската комисия откри наказателна процедура срещу България и още 13 европейски държави, които не са превели законодателството си в синхрон с европейските анти-SLAPP мерки, за което имаха краен срок до 7 май 2026г. 

Въвеждането на директивата, освен че е задължение за България, е изключително необходимо за гарантиране на свободата на словото. В последните години се наблюдава тревожна тенденция към увеличаване на натиска чрез подобни дела, включително искове за стотици хиляди евро, обезпечителни мерки чрез запори на сметки и продължителни съдебни производства срещу медии, журналисти и активисти. Сред засегнатите са независими издания и журналисти от „Медияпул“, BIRD, „Биволъ“, „Капитал“, “Сега” и други медии. Ответници по такива искове в някои случаи са и граждански активисти и неправителствени организации. Тези дела имат ясно изразен смразяващ ефект върху свободата на словото и обществения дебат.

От МП очертаха гарантираните мерки срещу злоупотреба със съдебния процес, регламентирани в нова глава от ГПК озаглавена „Защита срещу искове, свързани с публичното участие на ответника“. Ето кои са те:

1. Предвижда се възможност съдът да прекратява производството на ранен етап и в кратки срокове, когато установи, че искът е явно неоснователен и е предявен поради публичното участие на ответника. Той преценява и дали основната цел на ищеца е да възпрепятства, ограничи или санкционира ответника поради публичното му участие.

2. Въвежда се възможност юридически лица с нестопанска цел да оказват подкрепа, като представят доказателства, независимо че не са страна по делото.

3. Една от най-важните промени е свързана с обезпечението на иска. Вече няма да се запорират сметки заради това, че по-силната икономически страна е подала иск. Обезпечение ще се допуска само при наличието на убедителни писмени доказателства.

4. В окончателното си решение, ако отхвърля иска, съдът изрично ще се произнася, че делото е било заведено заради обществено участие на ответника.

Макар проектът да не решава всички възможни форми на злоупотреба със съдебни процедури, той представлява ключова първа крачка към ограничаване на натиска срещу журналисти, медии и граждански активисти в България.

Положителен знак е, че България транспонира директивата с разширен обхват, като защитата ще се  прилага не само за делата с трансграничен елемент, но и за националните производства.

Призоваваме народните представители да подкрепят законодателните промени, с които България прави важна стъпка в посока укрепване основните принципи на демокрацията и спиране на атаките срещу свободата на словото и публичното участие в процесите на вземане на решения.

Българската анти-SLAPP коалиция е част от CASE – Коалицията срещу SLAPP делата в Европа, която има ключов принос за приемането на специално европейско законодателство срещу делата-шамари. В националната група членуват АЕЖ-България, ПДИ, Фондация “Антикорупционен фонд”, Българска фондация “Биоразнообразие”, ЛГБТИ организация “Действие”, Българския център за нестопанско право (БЦНП), фондация Български адвокати за човека, медийни и правни експерти.